За българското образование

[MishoM]

Всеки ден в българските училища има по 30 случая на агресия
80% от школата подават поне един сигнал за насилие годишно

[pepy1]

Лошото е, че за това сме виновни ние родителите! Не веднъж сме чели/виждали по тв за агресия към учител от ученик или неговия родител. А за между ученици ...

[MishoM]

Така е, но донякъде. Защото поведението на хората в значителна степен се определя от условията, в които са поставени - доказва го "Теорията на счупените прозорци", за която преди 2,5 години съм пуснал информация в "Интересни материали на различни теми". С други думи в ненормална среда се множат ненормалните реакции на хората, а възпитаването е неефективен процес и обратното.

Ето и по-общ поглед: България е най-опасната страна в ЕС: с най-много престъпления, насилие и вандализъм. Според мен това е така не защото тук "мат'риалът" е най-калпав, а по други причини - едни и същи българи шофират и се отнасят с контролните органи по пътищата у нас и на Запад по различен начин, пазят чистота по улиците тук и там по различен начин, също едни и същи коренни жители на уредения Запад се държат по различен начин там и като дойдат в България и т.н.

[MishoM]

КАК ИСЛАНДИЯ РЕШИ ПРОБЛЕМА С АЛКОХОЛА И НАРКОТИЦИТЕ СРЕД ТИЙНЕЙДЖЪРИТЕ

Малко преди 15 ч. следобяд в слънчев неучебен ден, парковете на Рейкявик са пусти, децата ги няма. Те са наоколо в съседните сгради, предназначени за спортове, танци, уроци по музика, театрални школи и всякакви други извънкласни дейности.

В последните 20 години изолираната малка Исландия направи реформа в здравеопазването и образованието си, която почти напълно изкорени употребата на тютюн, алкохол и наркотици сред учениците. Допреди да вземе мерки, държавата е сред лидерите в Европа по дял на непълнолетните, потребяващи забранени субстанции и извършващи престъпления. Изданието Mosaicscience разказва с подробности каква е тайната на успеха им.

В момента Исландия е на точно обратната страна на класацията - от 42% през 1998 г., сега непълнолетните, употребяващи алкохол и наркотици там са едва 5%. Тези, които са пробвали канабис, са намалели от 17% на 7%, а пушещите тютюн - от 23% на 3%.

Това е резултатът от една добре обмислена стратегия, базирана на научни доказателства и задълбочен анализ на психологичните проблеми на тийнеджърите и нивата на стрес в ежедневието им, разказват местни психолози. В основата на реформата е идеята, че наркотичните вещества са начин за тийнейджърите да се справят с реалността и да опитват някаква промяна, която обаче със същия ефект може да идва от други, по-здравословни дейности.

В зависимост от това каква потребност има младежът, той може със същия успех вместо с хероин да се успокоява с музика, или да се енергизира с танци и спорт, вместо с амфетамини. Химическата реакция на мозъка е сходна, макар и не толкова силна, но заедно с това учи нови умения, общува повече с връстниците си и е физически и интелектуално стимулиран, което го изгражда в разумен възрастен. Достатъчно е да му се покаже алтернативата.

Първият такъв експеримент е направен в САЩ през 1992 г. с група наркозависими тийнейджъри. Била им предложена възможността да постигат сходни ефекти като тези на веществата, които потребяват, но без вредните ефекти. Оставили ги сами да си изберат с какво им се занимава и им казали, че програмата е временна - за 3 месеца, за да не се чувстват притиснати. Но повечето от тях останали за целия период на експеримента от пет години и спрели да употребяват наркотици скоро след началото.

Исландците поканили същите експерти от САЩ да помогнат с разработването на тяхната стратегия, след като първоначалните им анализи показали, че от часовете в училище, посветени на вредата от наркотиците, няма абсолютно никакъв ефект. Просто никой не им обръщал внимание, нито дори се заслушвал в назиданията.

През 1992 г. във всички училища в Исландия била проведена анкета сред учениците от 14 до 16 години за това дали употребяват алкохол, тютюн или други вредни субстанции, както и за по-дълбоки психологически фактори като близостта с родителите и връстниците. Резултатите били тревожни - повече от 25% признали, че пушат всеки ден, и повече от 40% пиели.

В разбивката на информацията ясно проличала и се потвърдила тезата, че децата, които имат по-добър достъп до спорт и извънкласни дейности, са по-малко застрашени от пристрастяване или изобщо от потребяване на наркотици. Тези, които прекарвали повече време с родителите си, както и тези, на които им било забранено да стоят до късно навън, също били по-"чисти". Подобни анкети били проведени отново и през 1995 г и 1997 г. със същите закономерности.

През 1999 г. настанало време за реални действия, макар че дотогава имало всевъзможни информационни програми и кампании, но с нулев ефект. Тогава била разработена програмата "Младежта на Исландия" (Youth in Iceland), и били въведени строги законови рестрикции - купуването на тютюневи изделия станало нелегално до 18 години и на алкохол - до 20 години, рекламите на такива продукти били забранени изцяло. Бил наложен и вечерен час за децата от 13 до 16 години - 22 ч. през зимата и полунощ през лятото.

Отново със закон възрастните били задължени да формират родителски организации във всяко училище и да посещават сбирки и лекции за ползите от прекарването на повече време с децата си, как да говорят с тях за живота и целите им, как да следят случващото се в ежедневието им. Това не само образовало родителите, но и засилило авторитета им у дома - елиминаран бил вечният аргумент "Другите родителите им ги пускат!".

Заедно с това държавата насочила сериозен ресурс за развиването на спортни зали, танцувални и театрални школи и други частни извънкласни дейности, а на децата от бедни семейства се отпуснали допълнителни помощи, за да могат да си позволят да участват в тях.

Така през 2012 г. резултатите от вече превърналата се в традиционна анкета сред учениците показали удвояване на броя на децата, прекарващи повече време с родителите си (46%), както и двойно повече такива, които запълват свободното си време със спорт и други дейности с връстници. И само за 13 години потреблението на забранени продукти сред непълнолетните се било стопило почти напълно.

Участието в програмата на младежите се ръководи по-успешно на местно, отколкото на държавно ниво. Това също е доказано с опита в Исландия, а след това и в други европейски държави. Моделът е възприет например в града Тарагона в Испания с помощта на исландските специалисти, които помогнали за анализа на проблема, разработването на въпросника, съобразен с местните особености и след това с идеи за развиването на родителските срещи и извънкласните дейности там.

За помощ и ноу-хау в последните години към Исландия са се обърнали също и местните власти от различни градове в Малта, Литва, Румъния и дори Южна Корея. Анализите всеки път показват едни и същи закономерности на уязвимост, свързана с липсата на родителско внимание и липсата на достъпни здравословни занимания. По същия начин и ефектите от целенасочените усилия по вече утвърдения модел в различните краища на света не закъсняват.


Източник: bgathletic.com, препечатано от в-к Дневник

[MishoM]

Лошото е, че за това сме виновни ние родителите! ...

Така е...

А сега ето и от тази страна:
Кога учителите стават безсилни?
Кой наистина отговаря за възпитанието и ценностите на учениците? Как личният пример на родителите влияе върху представянето на детето в училище? Каква е ролята на учителя в живота на детето и кога той е безсилен да се справи с лошите му навици? Чуйте посланието на Дарин Маджаров - създателя на Уча.се, и предайте на децата правилните ценности, за да им дадете един по-силен старт в живота!

[svo]

Дарко ми е приятел и в голямата си част нещата, казани от него са истина. Обаче, не би било редно да е коректив, докато не видим как прилага теорията на практика. Пожелавам му го от все сърце, но докато не стане реалност, ще си позволя да съм леко скептичен към представените мисли

[MishoM]

БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ СА СРЕД ПЪРВЕНЦИТЕ ПО ОТСЪСТВИЯ
За 3 г. бягствата от час у нас са се повишили с 20% и това съществено се отразява на знанията, сочат данни от PISA

БЯГСТВОТО ОТ ЧАС НЕ Е ТОЛКОВА БЕЗОБИДНО
Лошата дисциплина вреди не само на проблемните деца, а на всички

[MishoM]

Няколко латински сентенции във връзка с темата:

Plus exempla quam peccata nocent - Лошите примери вредят повече от грешките;

Verba docent (movent), exempla trahunt - Думите учат, а примерите увличат;

Elucentissimum est edocendi genus exemplorum subditio - Най-добрият начин да се обучава е да се обучава с примери;

Longum iter est per praecepta, breve et efficax per exempla (Seneca) - Дълъг е пътят на поучението, кратък и успешен е на примерите (Сенека);

Virtute et exemplo - С храброст и пример.

[MishoM]

Още една латинска сентенция:
Non scholae sed vitae discimus – Ние се учим не заради училището, а заради живота.

*
И малко информация - нищо, че не е за българското образование:
Колко струва обучението в най-престижните университети

[MishoM]

Някои неща в следващия материал направо ме сащисаха:
ДЕЦА ВОЮВАТ В ИНТЕРНЕТ: Как агресията между ученици се пренесе в мрежата

[MishoM]

С някои неща от следващата статия не съм напълно съгласен, но заслужава да се прочете:

НА УЧИТЕЛЯ – С ЛЮБОВ!
Искате ли да сме страната на тъпаците?
Иво Сиромахов

[pepy1]

С някои редакции по точките, нещата ще се наредят! Да, на мен ми се струва по-остър езика, но може би умишлено провокира по този начин. Нямат воля нашите управляващи да направят поне половината неща, но така пък ни управляват лесно!

[MishoM]

Промяната е в четящите деца (ВИДЕО)

Книговище - онлайн игра на въпроси и отговори върху прочетени книги

[MishoM]

ФЕРИЕР, Адолф (Ferriere, Adolphe), швейцарски психолог и педагог (Же­нева, 1879 - Же­нева, 1960).

Фериер е един от основателите на Института Жан-Жак Русо (Женева, 1912) и на Международното Бюро по образование (1925). Прозорлив кри­тик на традиционното преподаване, той желае превръщането на учили­щето в „активно". Фериер е застъп­ник на „истинското учене", индивиуалната инициатива, груповата дей­ност. Автор е на много произведе­ния, между които "Активното учили­ще" (1922) и манифеста "Да преобразим училището" (1920):

"И направиха училището така, както каза дяволът.
Детето обича природата и затова го затвориха между четири стени.
То не може да стои без движение - принудиха го да стои неподвижно.
То обича да работи с ръцете си - а започнаха да го обучават на теории и идеи.
То обича да говори - заповядаха му да мълчи.
То се стреми да разбере - накараха го да наизустява.
То иска само да търси и открива знания - дават му ги наготово.
И тогава децата научиха това, което не биха могли да научат при други условия - да лъжат и да се преструват!"